КАКВО Е КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ И КАКВА Е НЕГОВАТА РОЛЯ
Чрез констативен нотариален акт /наричан по-долу за улеснение КНА/за собственост, субектът, в полза на когото този акт е издаден, се легитимира като собственик на даден недвижим имот. Той може да бъде издаден въз основа на документи или въз основа на обстоятелствена проверка, направена чрез разпит на трима свидетели-поемни лица, процедура, която се прилага когато липсват документи, доказващи право на собственост или наличните не са достатъчни, за да бъде издаден документ за собственост.
Чрез КНА, нотариусът признава даден субект за собственик на конкретен недвижим имот. Тази констатация обаче, не е безспорна, и всеки субект, който има правен интерес , може да оспорва така признатото право. Това поражда въпроса: В такъв случай защо се прави и за какво служи КНА за собственост, щом всеки може да го оспорва? Истината е, че КНА е необходим когато субектът не разполага с обобщен документ за собственост на конкретен имот, без значение на причината за това, и това поражда вероятност, трето лице/субект, да претендира права по отношение на имота, които има вероятност да бъдат неоснователни. Това е така, тъй като когато се изготвя КНА, било по налична документация, доказваща право на собственост или обстоятелствена проверка, нотариусът прави задълбочени проучвания, проверявайки предоставените налични документи от претендиращия право на собственост на имота субект, провежда разпит на преки свидетели, изготвя клетвени декларации и едва след като докаже безспорни и убедителни обстоятелства за права на собственост, признава субекта за собственик и изготвя КНА. С този документ за собственост – КНА, субектът доказва право на собственост пред институции и/или трети лица и субекти до момент, в който бъде доказано обратното обстоятелство и съдът постанови, че признатия за собственик субект с КНА, не е собственик. Субектът, оспорващ право на собственост съгласно КНА, следва да докаже по съдебен ред претенцията си към спорния имот. Субектът, в полза на когото е издаден оспорвания КНА, не е необходимо да предприема каквито и да било правни действия. Той се легитимира като собственик на имота въз основа на издадения в негова полза КНА. Ето защо когато даден субект претендира собственост върху конкретен недвижим имот, но не разполага с документ, доказващ тази негова собственост, в негов интерес е да се снабди с такъв час по-скоро.
А какво се случва, когато двете страни в спор за собственост на един и същ имот, се легитимират с нотариален акт / констативен или такъв за правна сделка/?
В този случай , всяка от страните следва да докаже истиността на предоставените от нея факти и обстоятелства, доказващи правото й на собственост. Съдът определя съгласно наличните документи и свидетелските показания , коя страна , какво право на собственост има или няма върху конкретния спорен имот.