Строителство в земеделски земи

  С тази статия ще се опитаме да ви дадем насоки за възможностите за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. Това е залегнало в Наредба № 19 / 25 октомври 2012 г. , засягаща строителство в земеделските земи влязла в сила от 06 ноември 2012 г. , която наредба е на Министерството на земеделието и храните и Министерството на регионалното развитие и благоустройството и е обнародвана ДВ. бр.85/ 06.11. 2012г. С тази наредба се определят условията и редът за застрояване в земеделски земи по смисъла на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) за случаите, в които не се променя предназначението им.


Без промяна на предназначението на земеделските земи се разрешава застрояването им с обекти, свързани с ползването им, функциите на които са съвместими с предназначението на земята, както следва:

1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях;

2. при имоти с площ над 10 дка - на селскостопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно приложението, включително инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите и на помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Постройките се разполагат в имота, в частта му определена с виза за проектиране в случаите за имоти с плащ до 10 дка и съгласно подробен устройствен план (ПУП) , план за застрояване (ПЗ), в случаите на терени с по-голяма площ. Застрояване обаче в земеделски земи не се допуска в следните случаите когато:

1. земи, които попадат в строителните граници на населените места, промишлените, курортните и вилните зони и селищните образувания, определени с ПУП по чл. 109 или чл. 111 ЗУТ;

2. територии, за които с ПУП е предвидено изграждане на обект - публична общинска или публична държавна собственост или е въведена строителна забрана;

3. земи, които попадат в охранителни зони "А" и "Б" съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;

4. земи, които са отредени за сервитут на естествени и изкуствени водоеми, реки и крайречни диги, пътища и железопътни линии, в границите на защитени природни обекти, в границите на паркове, лесопаркове, минни разработки и др.;

5. земи, които попадат в зоните за санитарна и хидрогеоложка охрана на находищата на минерални води, лечебна кал и торф, в санитарно-охранителните зони около източниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, в сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, електропроводите с високо напрежение, на курортните ресурси, курортните местности, гробищните паркове, в буферните зони около природните резервати, обектите на културно-историческото наследство и др.;

6. земи, попадащи в хигиенно-защитната зона на сметищата за битови отпадъци;

7. земи, попадащи в границите на действащите напоителни зони;

8. земи, попадащи в територии неподходящи за строителство, в т. ч. и в свлачищни райони;

9. земи, попадащи в зони със специален режим на ползване-например около летищата.

Видът на застрояване се определя като се взема в предвид:

1. инвестиционната инициатива на собственика на земята;

2. местоположението и големината на имота и достъпът до него;

3. ограниченията при ползването на земеделските земи;

4. конкретните климатични, почвени, хидроложки, санитарно-охранителни, ландшафтни и екологични условия за района;

5. възможностите на инженерната инфраструктура - електрозахранване, комуникационно-транспортно обслужване, питейно-битово водоснабдяване и водоснабдяване за нуждите на селскостопанското производство, за отвеждане, пречистване и заустване на отходните води.

Площта за застрояване на поземления имот се определя като се спазват следните норми:

1. плътност на застрояване - до 20 %;

2. интензивност на застрояване - до 0.4.

3. Застроената площ на помещенията за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи, не може да надвишава 10 % от сумарната застроена площ на стопанските сгради и постройки, но не повече от общо 200 кв.м.

Сградите се проектират с височина съобразно функционално-технологичните изисквания и етажност не повече от два етажа.

Разрешение за строеж в земеделска земя се издава от главния архитект на общината на основание на писмено искане на собственика на земята, към което се прилагат:

1. документ за собственост на имота;

2. влязъл в сила ПУП или виза за проучване и проектиране;

3. инвестиционен проект съгласно чл. 144, ал. 1, т. 3 от ЗУТ;

4. разрешения за право на водоползване, електрозахранване, включване на отпадъчните води в съответния водоприемник, както и съответните заключения и оценка от органите на околната среда, здравен контрол, санитарния контрол, противопожарната охрана, когато такива се изискват по действащото законодателство в зависимост от предназначението на съответния строеж.

Контролът на строителството се извършва от общината и от Министерство на земеделието и храните и Министерство на регионалното развитие и благоустройството в границите на определената им компетентност и правомощия.

В случаите на установяване на строителство на сгради и/или съоръжения, които не са свързани с ползването на земеделската земя или са в отклонение на нормите за застрояване се носи наказателна отговорност по ЗУТ и ЗОЗЗ.

Сгради, постройки и съоръжения, които могат да се изграждат в земеделските земи:

1. Селскостопански сгради за съхранение на растителна и животинска продукция.

2. Селскостопански сгради за отглеждане на животни.

3. Сгради за селскостопански машини.

4. Резервоари и водоеми.

5. Силажо- и торо-хранилища и пречиствателни съоръжения.

6. Съоръжения за водоснабдяване, канализация и електроснабдяване.

7. Хидромелиоративни съоръжения